Любими

„ДОМ“

Много отдавна исках да имам тази книга. Толкова отдавна че я превърнах в мечта – такава за която да мисля, да желая, да отлагам пак и пак, само за да си остане такава. Постояннно се навъртах в книжарниците за да я пипна, да й се насладя, да усетя как нечия мечта е станала реалност. Дори дъщеря ми най-накрая не издържа и попита: „Още колко пъти ще правиш едно и също? Няма ли да си я купиш най-накрая?“ Е добре, предадох се. Купих „Дом“ от една книжарница близо до мен, в която книжката ми стоеше непокътната поне месец. Тя просто ме чакаше, убедена съм. Реших че ако и в този ден все още е там – това е последния ми шанс да не я разочаровам и да я прегърна.

Камелия Кучер е писател, с който се „запознах“ съвсем случайно. Веднъж попаднах на нейна публикация във фейсбук и начина по който беше написала един съвсем обикновен текст, ме накара да харесам страничката й и след това да изчета и всички останали постове. Много харесах начина й на изразяване! Казах си че ако в социалните мрежи тя пише толкова необикновено, какво мога да очаквам от романите й?!? Изпълнени със смисъл думи, нищо излишно и нищо, което да липсва, един много необичаен стил на писане – текстовете те заразяват с нейната емоция.

Камелия пише така, че аз лично искам да попия всяка нейна дума. Не мога да маркирам непрекъснато мислите, които тя е написала там на белия лист, но мога да им се наслаждавам в момента в който ги чета. Такива чувства имам и пред прекрасна гледка, която природата е създала – свалям фотоапарата, защото той не може да пресъздаде толкова добре това на което се радва окото в момента. А и понякога не е нужно, защото очите имат своя много силна памет.

Родния, богат на красиви думи български език, на който Камелия пише е също голям нейн съюзник. Като куфар пълен с изненади. Или, още по-добре като пинята пълна с топли и необичайни фрази, които в играта която започваме разтваряйки кориците на книгите й, се стремим да съберем все повече от тях в съзнанието си. По детски алчни сме да имаме повече.

Вече не обичам да цитирам много, преди го правех редовно. Това са чужди думи, изрази които друг е измислил, не аз. За да ги усетите, трябва сами да се докоснете до мислите на автора, никой не може да ви убеди по-добре от самия него. Затова единствения цитат, който ще видите за книгата е в снимката която избрах за тази публикация. Както и поста ми не е толкова ревю на книгата, а е резултат от моето въодушевление за нея. От къде тръгнах, опознавайки това слънчево момиче Камелия Кучер чрез думите й.

Конкретно за „Дом“ ще спомена съвсем малко.

Не посмях да отворя корицата първия ден. Не исках да спукам тази мечта изведнъж. Страхувах се, ами ако подценя текста? Ако не разбера правилно идеята? Ако се наложи да използвам онази кърфичка която писателят е приготвил за собственото си произведение заедно с вълшебството в него, и ти дава свободния избор да спукаш този балон на щастие ако в последствие не ти хареса?

Готова съм да скрия всички топлийки, които се мяркат наоколо, защото тези балони, които Камелия ни е приготвила са много цветни и трябва да полетят към небето…

Издателство: Хермес

Година на издаване: 2018

Страници: 288

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s